Милиони, посипани с пепел

©

Големият проблем и за кабинета, и за вицепремиера Плугчиева е как договорените пари от еврофондовете да се използват за имунизация срещу кризата

Предприсъединителните и оперативните програми на ЕС бяха провалени заради управленска и бенефициентска корупция. Дребни успехи все пак има

Периодът след втората половина на 2008-а вицепремиерът Меглена Плугчиева нарича кризисен мениджмънт. Всъщност това е времето, когато замени посланическото място в Берлин с това на вицепремиер и управител на европарите за България.

Формалният повод за спешното й връщането на родна земя бяха серия правителствени провали, най-ярък от които - спрените пари по ИСПА за трите строящи се магистрали „Тракия", „Струма" и „Марица" за 144 млн. евро. Причината бяха хванатите с подкуп двама висши чиновници от фонд „Републиканска пътна инфраструктура". Сетне гръмна бомбата за далаверите между тогавашния бивш директор на фонда Веселин Георгиев и братята му.

На 28 февруари 2008 г. бе спряно финансирането по Предприсъединителната програма ФАР за 51 млн. евро заради 25 нередности при доставката на гранични катери, пожарни коли и изграждането на ветеринарни пунктове. Последва нов удар по ФАР, след като излезе наяве, че за периода юни-декември 2008 г. няма да бъдат възстановени 76 млн. евро, които се превърнаха в тежест на държавния бюджет. Проверяващите органи намериха 153 нередности в усвояване на еврофондовете, а за времето дотогава лъснаха още 55 кражби.

На 6 март 2008 г. директорът на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони" на ЕК Жан-Люк Демарти изпрати писмо до зам.-министъра на земеделието и храните Димитър Пейчев, с което го уведомява, че е разпоредил на зам.-министъра на финансите Димитър Ивановски, упълномощен да бди за европейските пари, да се прекратят плащания за 40 млн. евро по Мярка 2 на програма САПАРД.

Последваха и два фатални доклада

на ЕК. В тях се изтъкваха дребните ни постижения, но единият очерта шестте проблемни области още преди приемането ни в ЕС, а вторият бе заради нарушения със средствата от предприсъединителните програми САПАРД, ФАР и ИСПА. Затова ЕК разпореди да се отнеме акредитацията на агенциите ни в министерствата на финансите и на регионалното развитие и спря европейските пари за инфраструктурните проекти по ИСПА. Оцеляха единствено парите по програмата „Шенген" на стойност 161 млн. евро. Но това бе обяснимо, защото бяха предназначени за охраната на външната граница на Евросъюза.

Лоша вест от ЕК дойде на 25 ноември 2008 г. Тогава стана ясно, че няма да бъдат възстановени отнетите през февруари акредитации на двете агенции по програма ФАР, с което България окончателно загуби 220 млн. евро още недоговорени средства от общата сума от 560 млн. евро. Като причина бяха изтъкнати корупцията и недостатъчното й противодействие. Така двете министерства останаха с вързани ръце да сключват договори по ФАР. Останалите вече договорени пари по линия на предприсъединителната програма може да се използват до края на тази година.

Все пак нещо добро

Ако има нещо за дребна хвалба, то е резултат на затягането на болтовете от Меглена Плугчиева. След идването й в края на първата половина на 2008-а най-сетне се отчетоха грешките по предприсъединителните програми, бяха преструктурирани провалените агенции, променени бяха законите за обществените поръчки и за държавната финансова инспекция и най-сетне след дълго умуване бе приет Законът за конфликт на интереси. За да се стимулира изготвянето на проектите, сроковете от представянето им до сключване на договора бяха съкратени от 11 на 6 месеца. Първите плахи опити за прозрачност бе вкарването на външни експерти в комисиите по оценка на проектите.

Мостовото финансиране, т.е. осигуряване на средства за междинните плащания, бе насочено към публичния сектор в общините, които бяха облагодетелствани с увеличаване на авансовите плащания за инфраструктурни обекти от 10 до 30 на сто. С кредитите от ФЛАГ общините могат да се разплащат, докато получат междинни плащания по останалите оперативни програми, когато се нуждаят от оборотни средства.

Заедно с Европейската инвестиционна банка в София бе открит офис на програма „Джаспър",с която се подпомагат големите инфраструктурни проекти. Общините могат да ползват по-лесно техническа и консултантска помощ, като границата на проектите бе смъкната от 25 на 20 млн. евро. Преди дни бе вдигната забраната за водния сектор, с което бе продължено финансирането по оперативна програма „Околна среда".

Заради световната криза Еврокомисията предложи да се увеличат авансовите плащания за проекти от оперативните програми от 2 на 4%, като общото увеличение възлиза на 267 млн. евро. Очакват се още 28 млн. евро за Програмата за развитие на селските райони.

Лазар Тодоров от Министерството на финансите твърди, че с усвояването на европейските пари често се спекулира, защото всички държави в първите години след приемането им в ЕС имат сходни резултати. В Румъния е 1.1%, в Малта - малко над нулата.

Договарянето на европейските средства по оперативните програми започна през 2008 г., а реалното усвояване - от тази година, твърди финансистът. От началото на 2007 г. досега са открити процедури за бенефициенти за 9.5 млрд. лв. От тях европейското съфинансиране е за около 7 млрд. лв. - половината от ресурсите ни до 2013 г.

Живите проблеми

са най-вече заради бавенето на парите за междинните разплащания. Причината е презастраховаността на управляващите органи. Атанаска Николова, директор „Европейски програми" в Община Бургас, изтъква, че от 18 проекта по оперативните програми имат подписани договори за 11. За черноморската община като бенефициент те са рисков инструмент, защото изискват големи капиталовложения в инфраструктура, а възстановяването на разходите е бавно.

Петър Стоянов от Българската асоциация на микропредприятията споделя, че мониторингът от страна на управляващите органи е утежнен. Той смята, че неправилно се тълкуват нормативни документи. Предложението на асоциацията е да се преоценят редът и обявяването на процедурите по оперативните програми. Приоритет да имат мерките за повишаване конкурентоспособността, за да останат фирмите на международните пазари.

Александър Божков, член на обществения съвет към премиера и вицепремиера:

Нормално е държавата да влезе в ролята на инвеститор

Ако трябва да говорим как можем да излезем от кризата, основните финансови потоци са: крайно недостатъчните европейски пари и грешно насочените бюджетни средства към капиталовите разходи. Нормално е в условията на криза държавата да влезе в ролята на инвеститор, но за проекти, които ще бъдат започнати и завършени тази година. Няма смисъл да се инвестира в АЕЦ „Белене", която кой знае кога ще стане. При криза трябва да се инвестира във второкласна и третокласна пътна мрежа или в започнати и недовършени обекти, за да се създадат работни места. Ако кризата продължи тази година, да спасяваме онова, което имаме, тази година. Ако продължи следващата - да стане със следващия бюджет. Тясното гърло на административния подход в управляващите органи на европейските средства трябва да се разшири, като се привлекат максимален брой външни оценители. Така ще бъде иззета част от работата на администрацията и ще бъдат одобрявани повече проекти.

Що се отнася до големите правителствени програми „Транспорт", „Околна среда", „Човешки ресурси", „Регионално развитие", където главен бенефициент са съответните министерства, трябва да се подходи обратно. Да се разработват български проекти, отговарящи изцяло на европейските критерии, и финансирането им да започне с наши пари. След това, когато се отиде в Брюксел, да се каже: „Ето, проектът е за 800 млн. евро, вече сме заделили 200 млн. от нашия бюджет. Дайте ни останалите 600 млн. веднага, защото отговаряме на всички условия и има независим одит. Така се захлупват изведнъж много пари от Кохезионния и от Структурните фондове. Сега те или не работят, или се раздробяват на малки проекти, които трудно минават през тясното гърло на администрацията в управляващите органи на отделните програми.

Договорените проекти са крайно недостатъчни

Договори за 2.8 млрд. лв. са сключени досега, разплатени са 90 млн., проектите са по оперативните програми, за селските райони и рибарството. Но сумата е крайно недостатъчна, каза вицепремиерът Меглена Плугчиева по време на дискусията „Възможностите на оперативните програми в условията на световна икономическа криза", организирана от БТА. Тя допълни, че за да се подобри положението, са променени правилата за представяне на документите за разплащане, в ход е обучение към общините за подготовка на документите им за авансовите плащания. Плугчиева призна, че програма „Околна среда" е пред изчерпване и ресурсите за нея от 1.3 млрд. евро са пред окончателно договориране. Остана само водният сектор. Но пречиствателните станции не никнат като гъби. Приключва договарянето по останалите 196 млн. по ИСПА за водния сектор и предстои строителство.

„Що се отнася до оперативната програма „Транспорт", опитваме се да правим това, което Александър Божков казва - комбинацията от национални и европейски средства. Давам за пример нещастната магистрала „Тракия". В ход са разговори с ЕК строителството да започне с национални средства, като се включат ресурси от оперативната програма. Форсираме изготвянето на формите за кандидатстване за магистралите „Струма" и „Марица". Целта за „Струма" е тази година да е готова формата за лот 1 и 4 (при 3 пречката е навлизането на пътя в Кресненското дефиле заради „Натура 2000") и да започнат търговете. Започва и обработката на проектите по Програмата за развитие на селските райони, използваме външни експерти. По две от мерките от май това ще става в областните земеделски служби", обобщи Плугчиева.

9.5 млрд. лв. са отворени за проекти от оперативните програми и Кохезионния фонд от 2007 г.