Над 400 млрд. евро инвестиции до 2030 г. са необходими за развитие на газовата инфраструктура в Европа.

Към това насочи вниманието президентът Георги Първанов при откриването на Софийската енергийна среща на върха.

Той отбеляза, че мрежата от газопроводи към Европа е с недостатъчен капацитет и липсва разнообразие по източниците, пазарите и трасетата, мрежата е стара, терминалите са неравномерно разположени, газохранилищата - с недостатъчен обем.

По думите на Първанов установените днес икономически оправдани за добив запаси на природен газ ще се изчерпят след 60-70 години при сегашните прогнози за ръст на потреблението.

Въпреки че газовата индустрия е сред надеждните в световната икономика, сме длъжни да погледнем критично на състоянието на добива и преноса на газ, каза държавният глава и припомни, че в последно време сме свидетели на напрежение във връзка с прекъсване на доставките или неизпълнение на платежни задължения.

Първанов отбеляза още, че тенденцията към оскъпяване на добива ще се запази. Той е категоричен, че е наложителна консолидацията на потенциала от експерти, ресурси, технологии и финанси, с които разполагат страните и компаниите от цялата верига.

По думите му ключова предпоставка за това е постигането на единна политическа воля на форуми като настоящата Софийска енергийна среща на върха.

Жозе Барозу

Инициативата на ЕС 20-20-20 е правилна посока на енергийната сигурност. Това е инициатива, която се вписва в контекста на енергийната сигурност.
В рамките на третия енергиен пакет, сигурността на доставките е ключов елемент.

        Още...

Според Георги Първанов една нова визия за сигурност на газовите доставки в Европа трябва да включва навременни и ефективни инвестиции, синхронизация на регулаторните рамки на страните производителки, транзитьори и потребители на газ; разнообразяване на източниците, доставките и трасетата.

Развитието на конкурентен, балансиран и единен европейски газов пазар е от стратегическа важност за сигурността на всички страни по веригата, подчерта българският държавен глава.

Президентът Първанов заяви, че става все по-наложително създаването на европейски енергиен регулаторен орган, независим от изпълнителната власт и участниците в пазара.
За засилване на доверието и прозрачността между страните потребители, производители и транзитьори България е за създаването на т. нар. обсерватория на енергийната общност в София, съобщи още Първанов.

Той поясни, че това ще е обща система за мониторинг на газовите, нефтените и електроенергийните потоци, включително мониторинг върху инвестициите в енергийната инфраструктура.
Тази система ще покрива региона на Югоизточна Европа, Черноморския, Каспийския регион, Близкия Изток, Северна Африка и ще работи в тясно сътрудничество с Пазарната обсерватория за енергетика към ЕК, която е с подобни функции, но само за страните членки на ЕС.

Припомняме, няколко часа по-рано, в речта си при откриването на енергийния бизнесфорум, съпътстващ Срещата на върха, премиерът Станишев предложи България да изгради газова борса за страните от югоизточния регион.

Георги Първанов изрази надежда тези дни да бъде демонстрирана ясна политическа воля за активизиране на работата по големите инфраструктурни проекти „Набуко", „Южен поток", Междусистемния газопровод Италия-Гърция-Турция.
Първанов изтъкна приноса на всички газови инфраструктурни проекти за енергийната сигурност на цяла Европа, както и важността на създаването на единен регионален и европейски пазар с регионални енергийни борси, съвместни компании и инвестиционни проекти.
България възнамерява да работи задълбочено в това направление със своите непосредствени съседи и в сътрудничество с още страни от Западните Балкани, Източното Черноморие, Кавказ и Близкия Изток, заяви Първанов.

В международната енергийна среща на върха „Природен газ за Европа. Сигурност и партньорство", която започна в София по инициатива на българския президент участват държавни глави, правителствени представители и експерти от 30 страни от Югоизточна Европа, Черноморския и Каспийския регион, Централна Азия, страни от ЕС, САЩ, Русия, Египет, Катар, представители на международни организации и институции.

За участие във форума дойде и председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу. Сред участниците са държавните глави на Албания - Бамир Топи, Босна и Херцеговина - Небойша Радманович, Сърбия - Борис Тадич, Грузия - Михаил Саакашвили, емирът на Катар - шейх Хамад бин Халифа ал Тани, на Турция - Абдуллах Гюл, Хърватия - Стипе Месич, Черна гора - Филип Вуянович. Гърция е представена от премиера Костас Караманлис, Русия - от министъра на енергетиката Сергей Шматко, САЩ - от Ричард Морнингстар, специален пратеник на президента по енергийните въпроси за Евроазиатския регион.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo